ДИМИТЪР НИКОЛАЕВ, ПОВЪРХНОСТИ, ЦВЯТ И АЗ….. 13-25 май 2022

Галерия Арте

представя самостоятелна изложба на

ДИМИТЪР НИКОЛАЕВ

ПОВЪРХНОСТИ, ЦВЯТ И АЗ…..

13-25 май 2022

Разговор за изложбата на Димитър Николаев с доц. д-р Елисавета Мусакова

„Примерът, който той често повтаря, е с играещото дете, което със своята пръчка оставя кривулица в пясъка, без още да осъзнава, че тя е началото на изкуството. Това  кратко, непретенциозно и лишено от философски претенции верую съдържа целия Димитър Николаев. Така чисти и първични са неговите изразни средства – глината и нарисуваната следа. Напоследък той се чуди дали не е ощетил рисунката и живописта, правейки ги покрай керамиката и цял живот определян като художник керамик. По едно време се уплашил, че каквото и да погледне, го вижда в глина – ясен знак да излезе извън собственото си творческо възпроизвеждане: „Искам да се махна от себе си.“ Макар че именно създаваните от него керамични обекти му донесоха най-сетне признанието на критиката, че е скулптор и то от най-добрите. Всъщност той никак не обича определенията и от неговата позиция изглежда излишна всяка интерпретация на творбите му, която би опряла до категории и типологии.

Колкото е непосредствен светът в своята природна даденост, толкова е непосредствено и съответно на него онова, което Миташки – така наричан в близкия кръг от приятели, прави. За него инструментът, осъществяващ спойката между естеството и неговите изкуствени превъплъщения, е ръката, пипаща и усещаща материята, а не техниката – фотоапаратът остава по-скоро изключение. Откровеността на правенето изключва не само съвременните визуални технологии, произвеждаща призрачни виртуални подобия, но даже и по-решителните експерименти с керамичните техники. Месенето на глината и оформянето ѝ, изпичането, полагането на глазури са необходимите и достатъчни сетивни  връзки със земното, заложено, както изглежда, в самото същество на Митко Николаев. Това е състояние на едновременна свобода, идеща от божия дар и на несвобода поради привързаността.

За него не съществува проблемът дали формата обуславя функцията или тя поражда формата. Той просто вижда в купата, чинията, вазата цялостна битийност, респективно автентичност и истинност на човешкото произведение. Затова неговата керамика е образ; не е съд, а съсъд. Затова той не наподобява, а абстрахира, затова вещността на „приложното“ по естествен начин прерасна в „изящното“ на скулптурата, която се разви във фино филтрирани абстрактни форми.

С изкуството си той освобождава гласа на природата – която е такава, каквато е, предоставя се на съзнанието без думи и тяхното адекватно изговаряне в езика на изкуството е единствено чрез абстракцията. Тя прави извънвременни и независими от конкретни референти и скулптурните обекти, и живописваните платна. Така ценената „знаковост“ на изкуството му е чужда, с уточнението че тя присъства в работите му дотолкова, доколкото означава природното в неговата тоталност.

Неговият стил съчетава материална абстрактност и абстрактна реалистичност, едно от най-трудно постижимите обединения на представа и образен изказ. При това материалната съпротива на глината е преодоляна с лекота, присъща на рисунката, за да остави зрителя удивен дали произведението е плод на интуиция или на търпелив анализ.

Абстрактното е способно да предаде идеалната красота на природната хармония, все по-малко впечатляваща съвременните автори. Изтъквайки естетическата страна на творбите, знаем, че красотата е едно от изкушенията на Миташки, когато изневерява на глината с рисунки на женски тела и лица, но тя е твърдо защитаван възглед за ценността на изкуството, независимо че днес изглежда излязъл от мода.

Нито абстрактното изкуство, нито абстрактната керамична скулптура са негови открития; той ги прилага не за да изобретява самоцелни форми, а за да играе с формата, сякаш без усилие, с просветление и без умисъл, като събрат на дзенбудистките майстори.

Хераклит е казал: „Вечността е като играещо дете, което подрежда фигурите от своята игра. Царуването [над света] принадлежи на детето…“. Дали да кажем, че Димитър Николаев е играещото дете, което е като вечността, подреждаща фигурите от своята игра?“

 доц. д-р Елисавета Мусакова, май 2022

„Следи от плодовете на

въображението и Аз…

С уменията на годините

в освободена игра мога

да излезна от застоялата

локва на навика…

През Егото си търся

естетика в голата

простота на изказа

В лицето на обектите си.

Контрацепцията

за Миташкини.“

Димитър Николаев, Миташки, 2021

Събитието е организирано с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура”.

БНТ2, анонс за изложбата на Димитър Николаев

Разговор за изложбата на Димитър Николаев с доц. д-р Елисавета Мусакова

БНР – интервю на Кармен Манукян с Димитър Николаев

impressio.dir.bg за изложбата

vesti.bg за изложбата