ЛЮБЕН ГЕНОВ, живопис 15.09. – 01.10.2021

ЛЮБЕН ГЕНОВ

Хроматични вариации

живопис

от 15.09. до 01.10.2021

Онлайн откриване – разговор с Любен Генов и Станислав Памукчиев

„Хроматични вариации“ е наименованието, на което заедно с Гергана Борисова се спряхме, за да назовем тази изложба в галерия „Арте“. Благодаря й за поканата! Тя ми даде шанс след 4-5 годишно „отсъствие“ да представя една избрана част от новите си живописни творби в това специфично експозиционно пространство, вдъхновяващо, но и задължаващо с авторитета и особеностите си. Подчертавам колко важно е това, защото именно в изложбената зала наистина е възможно да се затвърди усещането дали художникът е успял в своите търсения или не. Доколко с тази серия картини, създавани продължително време и завършени в последните месеци и дни, съм успял да отговоря достойно на подобно предизвикателство… Дали тази поредица конкретни отрязъци живописна плът през визуално натрапващите се полихромни равнини би могла да създаде илюзия за нови пространства, за необичайни полифонични звучности, увличащи ритми, аритмии…

Диатоничните и хроматични алюзии и метафорите с музикални понятия не са случайни в непосилните ми опити да обясня с думи живописта. Но те не са и нещо повече от средство (надявам се не съвсем наивно) за подчертаване на абстрактната същност и смисъла на онова, което се опитвам да създам на платното. Радостно е, че то понякога е успявало да предизвика и интереса на някои много стойностни личности от сферата на визуалните изкуства, за да ги накара да напишат по повод на различните ми изяви важни и вдъхновяващи за мен текстове, за което сърдечно им благодаря. Част от думите им могат да бъдат съотнесени и към търсенията ми в настоящата изложба, като някои от тях си позволявам да цитирам тук.

„Наистина живописта на Любен Генов е постигнала този ефект – тя изглежда лека, свободна, дори импресионистична като усещане, а това я кара да излъчва емоция. Сред картините човек попада в интуитивен, безтегловен свят и неусетно е понесен от вятъра на авторското преживяване. Това не означава, че художникът само инстинктивно е полагал боите върху платното и зад видимия резултат се крие единствено първичен усет към цвета и петното. Колкото и той да се опитва да омаловажи пред нас професионалната страна на нещата, за да ни освободи от това знание и ни даде възможност с лекота да се потопим в творбите му, за мен е очевидно, че зад привидната импулсивност, зад трептящата непорочност на живописното излъчване се крие дългогодишна упорита и осмислена работа. Любен Генов далеч не е наивният творец, оставащ върху повърхността на платното да се случват случайни неща, които да изненадват дори и него самия. Зад спонтанността прозира интелигентност, зад инстинкта – перфектно владеене на законите на живописта.“

Мария Василева (от откриването на „Акустично“, СГХГ, 2005)

„За Любен Генов творческият акт е изпитание и възможност да се потопи в процес, в който да провокира, да разкрива и обогатява многомерността на своето емоционално-психично и духовно живеене.  Преди да придобият осезаемостта на живописна плът, тези картини са носени и преживени като трепет и вълнение, като емоционално и духовно движение! Живописното постигане е разкрепостена интуиция и самоконтрол в процес, в който движението на пластическите модули, цветната интензивност и нейното овладяване, живописното и тонално трептене са проекция на култивирана/некултивирана реакция-преживяване. Боите се стичат, петната наслагват и размиват граници, следват свой вътрешно присъщ ход, събират „биография“, докато изявят автономна характеристика, докато постигнат свое самостоятелно и самодостатъчно пластическо битие.“

Станислав Памукчиев (от откриването на „Синева“, център-ателие „Шмиргела“, 2007)

 „Пред такива картини човек трябва да стои така, както стои в концертна зала. Слушайки музиката, ти й се оставяш без особена намеса на рациото. Културата и дълбокото разбиране (познаване) на изкуството въобще някак отстъпват място на много по-дълбоки и първични, заложени без намесата ни усещания за красота и хармония, цвят и звук… Платната на Любо са опуси. Нарочно не упоменавам жанра. Не мога да се отърва от чувството за изключителна симбиоза между музика и живопис при него. Даже, колкото и повърхностно да звучи, някои картини ми изглеждат като изписани нотни листове… Има една ритмика в уж хаотично разпръснатите тонове и петна, която се припокрива в съзнанието ми с партитура на симфонично произведение.“

Десислава Минчева (от откриването на „Импровизации“, ХГ „Владимир Димитров – Майстора“, 2014)

 „Убедена съм, че Любен Генов е намерил своя център на тежестта и върви по свой път. Още първите негови участия и изложби спряха погледа ни и ни накараха да запомним името му. Като други свои връстници той е приел като аксиома автономията на живописта. Той не свързва езика й с очертанията на предметния свят. Вижда живописта като екстракт от хроматични съзвучия, извън сферата на каквато и да било визуална наподобителност. Генезиса на тези идеи трябва да търсим преди век в знаменития трактат на Василий Кандински „За духовното в изкуството“, където той прокламира живописта, подобно но музиката, като царство на чистите багри и ритми. Десетилетия оттогава художници търсят своя път в тази посока. И Любен Генов е открил, по-скоро почувствал, своето художествено пространство именно в абстракцията, днес наричана информел.“

Ружа Маринска, 2014