Настоящи изложби

Тандемът Пуева – Кънев

изложба: скулптура и живопис

20.01 – 11.02.2022

Присъствено откриване не се предвижда. Очаквайте онлайн откриване – разговор с Аксиния Джурова и Кънчо Кънев.

“Вярващият страстно в съдбовността русенски художник Кънчо Кънев още през 1987 г., виждайки Маргарита Пуева на нейната изложба в галерия „Досев“ в София, си пожелава някога да я има до себе си. И го постига след 30 години, попадайки вече в галерия „Пуева“ в Дюселдорф. Така мечтата му се сбъдва и започва животът на тандема Пуева – Кънев, съществуващ на познатия принцип на противоположностите. Тя – буйна, нестандартна, чепата като характер, на моменти с определено нестандартно поведение в обществото, дало й прозвището „Желязната лейди“. Той – емоционален, чувствителен, търпелив и кротък. Неговите деликатни лирични абстракции, посветени на тънките човешки състояния, контрастират с нейното фигуративно изкуство, повлияно от игровия код на homo ludens и непредвидима фантазия. Но изчистени като силует и обработени до съвършенство, пластиките на Маргарита носят и нещо много близко до поетичния свят и изтънчена цветност в платната на Кънчо. Това е необремененият от новите технологии свят, в който човек живее в хармония с природата. Светът, който двамата творци са градили поотделно през годините.“  /Аксиния Джурова, 2015г./

Едва сега, 7 години след като Марги ни напусна завинаги, Галерия Арте за пръв път показва съвместни творби на двамата автори: обща пластика и живописна картина – портрет, чувствени като самия тандем Пуева – Кънев! Изложбата включва част от творческия път на Маргарита Пуева /предимно от последните 10 години от нейния живот/ и живописните платна на Кънчо Кънев създадени специално за настоящата експозиция. Заради пандемията вече две години отлагаме тази експозиция, пропуснахме юбилея на Марги /70 години от рождението й/. Днес откриваме на 20 януари /рождената й дата/ и посвещаваме това събитие на неспокойния й творчески дух, на упоритата и несломима лейди. „Светът на Маргарита бе този, който е съществувал, когато човек е съжителствал в хармония с природата. Целият й възторг от природата е примесен с тънък хумор и стилистика, изградена с премерен еклектизъм, в който се откриват сюрреалистични препратки към северноевропейската неокласика. Неслучайно нейният талант бе оценен още през 1987 г., когато получи наградата за скулптура на Хенри Мур“……………вижте още