Марина Маринова – септември 2016

МАРИНА МАРИНОВА

живопис

8-25 септември 2016

Тази изложба, колкото e продължение на някои от пластическите пристрастия на Марина Маринова, толкова е и по-различна от суровата монументалност на предишните две изложби – „Жк. Люлин, бл. 906, вх. А“ (2006 г.) и „Строеж“ (2009 г.)
Чужда на привидните прояви на обществен артистичен живот, за мен беше изненада, че авторката се е съгласила да покаже част от работите, правени и изложени в Равена (Museo d’Arte della Città di Ravenna) след удостояването й с наградата за млади артисти „Premio Marina di Ravenna – 2014“. В Равена Марина отива с опит, който й дава възможност да открие себе си в едно синтетично архитектурно пространство, в което реалната памет на историята живее със своите превъплъщения на нов художествен живот.
В работите, посветени на София, отново като че ли се връща към сивотата на градското гето, видяно от една по-далечна дистанция, от която познатият град е притихнал, почти недействителен и замръзнал във времето! Само една пластическа структура като знак от нещо, което е било или ще бъде, ни отваря прозореца към необятната душа на сивия град. Отсам или Отвъд – границата е в нас, в нашата духовна опитност, материализирана в една дълбоко премислена, изящно изградена живопис. Поетика на мисълта, преминала през документалната и архитектурна определеност и стигнала до вътрешната същност на неуловимото и непознаваемото. Размисъл за смисъла и безсмислието, за външната привидност и вътрешна същност, за архитектурното и пластическо начало, за разрушение на цялото и извеждане на частното до знак за общото…
Емоционално обърнато към себе си, изкуството на Марина носи съвременни послания, докосващи модерния човек в неговата обикновена делничност и банална сивота.
Светлин Русев, август 2016

Днес съм дошъл заради Марина Маринова – българска художничка, която проявява особен интерес към градските геометрии, нейна предпочитана тема от цели седем години. Четката й докосва двуизмерността на предметите и на сградите с внимание, съсредоточено върху силуета и архитектурното равновесие, които придават очертание и сценарий на нашия живот. В изкуството й няма да открием вътрешния живот, преливащ във въображаеми форми, a по-скоро един подробен и почти научен прочит на нормите и правилата на обществото, отразени в жилищните структури и пространства. Става въпрос за точна оптика, която почти не допуска сантиментални изблици, но превръща рисуването във впечатляващ инструмент за прецизност.
Младото момиче от София притежава поглед на човек, който наблюдава с трескаво внимание реалността – като току-що кацнал на земята марсианец, готов да улови странните особености на един нов свят. Големите, като на любопитно насекомо очи, се простират с необичаен интерес към заобикалящата ни действителност, къпейки се във виденията, които съграждат живота в човешките кошери. От друга страна, думата “поезия” произлиза от гръцкия глагол “правя” и изкуството на Маринова почти граничи с архитектурата, въпреки че привилегия на артиста остава импулсът към една представа за цялото отвъд всяка категория и абсолютната свобода да твориш между фасади, които непознатото прикрива, и интериори, които възприемаме като нежни растения от един напрегнат вътрешен свят. Тези картини излъчват обаянието на правилните рекурсивни структури, пресечени от ирационални и непоследователни линии, маркират повърхности и измерват пространства от сложни интериори, от които е премахната структурната последователност със стъпала, изкачващи се към нищото или с несвързани перспективи.
Актът на проектиране изглежда като едно цяло със създаването на града – отражение на една вглъбена картина, която насища идентичността с пространства, обитавани от самота между крехки фасади, прилични на изоставен декор от непрожектиран филм, и остарели ръкописи от нереализиран проект като древно селище, което е било създадено в своята последователност и после е заличено от жестокия ритъм на един сив и обезчовечаващ мегаполис.

Емануеле Пали, в-к Terza, Ravenna,17 септември 2014


Арте