СТЕФАН ЛЮТАКОВ, скулптура – 29.10.-16.11.2019

СТЕФАН ЛЮТАКОВ

ИЗГУБЕНАТА ОВЦА

скулптура

от 29.10.  до 16.11.2019

“Тази изложба можеше да има и друго име. Една от работите нарекох „Изгубената овца”, не защото беше вдъхновена от тази евангелска притча, а защото открих, че поучителния Христов разказ звучи с нейния скулптурен образ, с нейната структура, и организация. Оказа се, че името на тази творба може да обобщи онова, което ме е занимавало при реализиране на работите в изложбата, да представи нуждата ми от самопровокация, моята емоционална и морална мотивираност като художник. В тази изложба повече от всякога животните, съществата, цветята визуализират моите сегашни представи за живота, за причините да се живее. С времето започнах повече да се вглеждам в тези малки неща, растения, животни, които възприемаме като един паралелен на нашия живот и все повече ми се иска да съм част от този, може би по – истински свят. В тази изложба започнах да ги представям и в по – големи форми, вероятно защото са ми важни. И емоционално и професионално изглежда съм поставен класично, но търся измеренията му в един по – широк периметър, за да държа сетивата си будни за новите идеи, сюжети и форми, които ми се явяват. Благодарен съм, че намирам скулптурна форма и на съвсем не скулптурни мотиви, че мога да реагирам на всичко важно в мен и около мен като художник. Изложбата включва цикъл от около 20 творби реализирани, предимно в метал, от последната година, съобразени и подбрани с мисъл за пространството и духа на галерията.”

Стефан Лютаков, 18 октомври 2019

Стефан Лютаков е роден на 22. 06. 1955 г. в Пазарджик. През 1974 г. завършва Средното художествено училище за изящни изкуства „Илия Петров” в София. През 1980 г. завършва специалност „Скулптура” във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”.

Професор е по скулптура във  Великотърновския университет и Националната художествена академия в София.

Стефан Лютаков работи във всички жанрове на монументалната и кавалетната скулптура, рисунка, инсталация, мултимедия. От 1982 г. досега има над 200 реализации, участия в колективни, специализирани, групови изложби, фестивали, биеналета и симпозиуми в България и чужбина – Япония, Китай, Египет, Франция, Полша, Италия, Германия, Румъния и др.

Реализирал е над 30 самостоятелни изложби в България и чужбина по значителни от които: Национална художествена галерия – София ( „Лично пристанище” ), 2005г.; Софийска градска художествена галерия, 1996 г.; Кунстферайн – Манхайм, Германия, 2000 г.; Културен център  “Витгенщайн” – Виена, 1988г. и др.

Получил е над десет по-значими награди като: Голямата награда за съвременно българско изкуство (скулптура) на М-тел за 2005 г.; Голямата награда за скулптура на Алианц – България за 2016 г.; Наградата за скулптура на СБХ на Осмата национална младежка изложба, София – 1990 г.; Наградата за скулптура в Международното биеналето на хумора и сатирата, Габрово – 1998 г.; Годишната награда на галерия „Ирида” за най добра изложба – 1997 г.; Награда на Фламандско-Българския форум за участие в изложбата ’’Изразяване на увреждането’’,   Националната галерия за чуждестранно изкуство – 1996 г. и др.

Негови творби са в постоянната колекция на НХА „Квадрат 500”; Арт – център „Юго Вутен”, Белгия; колекция “Петер Лудвиг”, Аахен – Германия; Галерия „Уни – арт” на Нов български университет; Софийска градска художествена галерия; Ателие – колекция Светлин Русев; колекции в САЩ, Франция, Швейцария, Полша, Австрия, Япония, Румъния, Германия; почти всички галерии в страната (Добрич, Монтана, Смолян, Велико Търново, Пазарджик, Търговище, Перник и др

Монументални творби на автора са експонирани трайно на открито в Япония – Сакурагава, Китай – Чанчун, Германия – Редницембах, Беринген, Сент Блазиен, Словакия – Вишне Ружбахи, Австрия –  Кайзерщайнбрух, Белгия – Геел, Румъния – Търгу Жиу, в България – Илинденци, Перник, София (Парк “Оборище”), Скулптурен парк на Министерството на външните работи, в Пазарджик, Сандански, Бургас, Раковски, Силистра, Велико Търново и др.


Щастлива нова среща

Изминали са 14 години от последната изложба на Стефан Лютаков в столицата. Тя бе показана в Националната художествена галерия, а пред входа публиката беше изненадващо посрещната от един голям бял кон.

Оттогава Стефан Лютаков не престана да работи в различни посоки, развивайки пластическия си говор, а ние, софиянците, все очаквахме да го видим отново.

И ето сега той ни се представя – с много съвсем нови работи, и с някои създадени преди време, но оставащи все така важни за него.

Още когато се появи на художествената сцена Стефан Лютаков прикова вниманието ни с категоричната си провокативност спрямо установените норми и с амбицията да заговори на свой език. Чувстваше се, че той има какво да каже и че залага не на външната привлекателност на формата, а на нейната изразителност и смисъл. С твърда убеденост той избягваше традиционните материали в тяхното обичайно третиране. Не искаше да бъде изкушаван от познатото и лесно възприеманото. Така и продължи през годините – разширявайки диапазона на творческите си възможности и отивайки все по-дълбоко в себе си.

Такъв го виждаме и на тази изложба.

Щастливи сме да разпознаем неговите любими образи и мотиви – овчиците, кончетата, цветята, рибите – с тяхната простота и с тяхната     метафоричност. В последно време Стефан Лютаков е завладян от материал, който е усетил като много свой. Това е покритата с ръжда стоманена ламарина, която той крои и реже, заварява и върху която слага своите образни авторски знаци. Понякога върху и нанася дръзки удари с чук, за да доближи формата до своето разбиране за нещата. „Детството на мама”, „Раят”, „Полегат пейзаж”, „Пробуждане”, „Добрият пастир” са все  работи от този цикъл, които ни грабват и въвличат в света на художника. Две творби, изпълнени в бял мрамор, за сетен път демонстрират бягството на Лютаков от общоприетото. Той не търпи изнеженото моделиране, а просто сглобява късове мрамор, за да постигне желания образ. Естествено вниманието ви няма как да не се е спряло на „Тайната вечеря” – сюжет, който отдавна присъства в творчеството на художника. Но тук той е намерен неочаквано, извисено, почти абстрактно решение. Спомен от миналото е работата, изпълнена в хартия – отново едно признание в любов към естествения, природния свят.

Стефан Лютаков е автор и на значителни монументални творби. Към тях ни отпращат пластиките, експонирани в двора на галерията.

Но за да се доберем до същината на феномена Лютаков ние трябва да се откажем от простото коментиране на формата. Скулптор с висока пластическа култура, той сякаш забравя за нея. Той е свободен и създава образите си някак независимо от нея. При него откриваме някаква особена, необяснима спойка на интелект, интуиция и подчертана, удивителна тактилна чувствителност. Затова не зная кое е по-вълнуващо в работите му. В своята днешна зрялост Стефан Лютаков е запазил вкуса към игрите на детското въображение и в същото време неговите визуални метафори ни отпращат към дълбини за смисъла на битието. Ние с радост го следваме в разчитане на образните знаци – кога издраскани, кога изрязани или разгънати в ламарината и без да усетим преминаваме границата към подтекста, към онова, което носи като свой свят – чувството за корен, разбирането за единството на всичко живо, за ритъма на дните ни тук, на земята, за грехопадението, за доброто и святото.

Миналата година като член на журито за присъждане на националната награда за живопис на името на Владимир Димитров-Майстора предложих на председателя на СБХ да се възстанови и националната награда за скулптура. Убедена съм, че в полето на пластическите форми ние имаме големи майстори. Отговорът беше, че това трябва да стане по инициатива на секция „Скулптура”. Използвам изложбата на Стефан Лютаков – безспорно един от най-надарените и оригинални съвременни български скулптори, за да апелирам отново тази идея да бъде реализирана.

А на Стефан – нищо друго не мога да пожелая освен да върви все така по своя път!

                                                                                                                                Ружа Маринска

Стефан Лютаков и Ружа Маринска за изложбата „Изгубената овца“ в Галерия Арте

Култура.БГ за изложбата на Стефан Лютаков в Галерия Арте

Impresio.dir.bg за Стефан Лютаков

БНР – интервю със Стефан Лютаков