СЕВДА ПОТУРЛЯН
Остатъци от вяра
живопис
26.09.-08.10.2024
Вернисаж на 26 септември от 17,30 до 19,30
Картинното пространство е като врата, през която гледащият прави крачка, влиза и успява да надникне в късче от един цялостен свят, който художникът цели да ни покаже.
С цикъла си картини, посветени на вярата, бих искала като че да открехна вратите на нашите стари църкви – да се потопим във вътрешността на тези свети места, храмове на вярата, които предците ни са въздвигали, често с крайно оскъдни средства, но с едно отдадено посвещение на вярата си – тази вяра в Бога, която ги е крепяла в мъки и радости. И действително, нашите църкви са завещания ни останал разказ за духовността на народа ни, народ съхранил вярата си. Едни сакрални, като утроба топли пространства, в които хората са бягали и търсели защита в моменти на най-големи изпитания, защото са знаели, че злото е мощно, но всемогъщ е само Господ.
Човек съхранява себе си, когато е културно определено същество. Какво имаме ние, българите? Културата на православната ни вяра, която праотците са съумели да пренесат през вековете и която е била гръбнак на народността ни.
Наименованието на изложбата ми цели да ни накара да се замислим – да, представени са отделни късчета материя, сътворени вследствие на вяра, но защо те са наречени „остатъци“ от вяра? Може би за да си зададем въпроса – доколко я има днес тази вяра? Защото, както казват, ако няма Бог, то всичко е позволено. Защото вярата дава смисъл, а ако я няма, то къде е Смисълът?!
Искам изложбата ми, чрез средствата на пластичното изкуство, да донесе възможността да се вчувстваме в емоциите, извиращи от тишината на едновремешните пространства на святост. Искам да споделя едно напомняне за връщане към изконните ни начала.
Севда Потурлян, септември 2024
Със своята изложба Севда Потурлян си поставя ясна и строго определена цел – да навлезе и обследва интериора на българската християнска църква от периода на Възраждането. Идея, която тя обгръща – строго и педантично – в поредицата от представените произведения, без никъде да излиза извън този интериор.
Приемам тази поредица като едно точно определено намерение да вникне в естетическия смисъл на знакови обекти от нашето християнско наследство, осмислено както от дълбоко познаване на Християнската култура, така и от искрена, дълбока почит към онези наши предшественици, създали с талант и вяра това, което днес ни кара да немеем от възхита. Авторката прави това свое лично изследване с окото на художник и познанията на теоретик. И на изследовател, който оглежда и осмисля всеки фрагмент, повтаряйки с буквална точност и достоверност добре познати нам, „христоматийни“ детайли. И прави това така, както само един дълбоко почтен художник (и хрисиянин) може да направи.
Произведенията респектират с добро познаване на перспективата, както и с точното, достоверно представяне на колоритния характер на всеки отрязък от стена, поредица от икони и пр. Иначе казано, тя рисува нарисуваното от гениите, скромно и смирено поставяйки себе си встрани, без да си позволява никакви артистични отклонения и своеволия.
Упоменатите фрагменти са нарисувани ясно и четливо, „като на книга“ така, че всеки може да ги разпознае. И именно това тихо присъствие на автор от ХХI век буди уважение. В десетилетия, в които мнозина си позволяват да богохулстват – не толкова срещу християнството, колкото въобще срещу културата, интервенирайки с грамаданска самоувереност в труда на големите.
Приемам направеното от Севда Потурлян и като един вид Защита – безмълвна, но категорична – Защита от онези, които рушат в стихията на варварския си нагон, Защита на другите, които продължават да градят.
Надежда Кутева, 4.10.2024