Атанас Пацев, живопис, 27.05.-10.06.2022

Атанас Пацев /1926-1999/

живопис

27.05.-10.06.2022

Видео разговор за изложбата на Атанас Пацев в Арте – 27.05.2022 с Красимир Илиев и Чавдар Попов.

На 27 май се навършват 96 години от рождението на един от най-ярките български художници – Атанас Пацев. Макар и формално това стана повод да открием камерна изложба в памет на този силно експресивен автор – „Няма друг български художник, който да съчетава с такъв самоубийствен диапазон на чувствата щастието от безграничната вяра и ужаса от съзнаването на нейната утопичност.“/Красимир Илиев, 2018/.

Изложбата е организирана със съдействието на наследниците на Атанас Пацев и частни колекционери. Експозицията включва периода, в които оценката на художника варира от крайно отричане и възторжено одобрение /от 60-те до 80-те години на миналия век/. Едни от най-значимите му постижения са в областта на портрета /показваме портрети на момичета, автопортрети и др./ – изложените картини са от 60-те и 80-те години, както и пейзажи от Пловдив, Созопол, Карланово и др. – от 70-те години на XX век. Изложбата няма претенция за ретроспекция, но е представителна извадка от неговото творчество и едно събитие, което напомня за личностите в българското изкуство, които оставят дълбока следа в съвременната култура. От 1980г. почти до смъртта си Атанас Пацев изписва 94 тетрадки  – дневници. Ето малка част от тези сентенции за изкуството и живота:

Към Изкуството се пристъпва с цялото същество. Цялото внимание, цялото време, всичките сили са необходими, но не са достатъчни. Животът трябва да се прежали. Животът е нужен и като гаранция, и като доказателство пред самия себе си, че няма нищо над изкуството, че изкуството е (станало) погубваща и раждаща страна, единственият отговор за въздуха, който дишаш. Дали това творчество е нужно на другите, дали има стойност, смисъл, бъдеще, това са безсмислени въпроси.

Атанас Пацев, Дневници, 20 октомври 1981, Тетрадка №7

Къде е началото? – Началото е преди нас.

Кога е краят? – Краят продължава след нас.

Какво сме ние? – Ние сме върхът между началото и края.

Какво е преди нас? – Животът.

Какво е след нас? – Смъртта.

Какво сме ние? – Ние сме разумът.

Какво е разумът? – Разумът е мост между живота и смъртта.

Какво е животът? – (Животът) е капка роса, (паднала) върху земята и поглеждаща небето.

Какво е смъртта? – Смъртта е край, за да продължи животът.

Какво е човекът? – Човекът е движение.

Какво е движение? – Човешкото движение.

Какво е човешко движение? – Човешкото движение е равновесие от всички движения.

Какво е всички движения? – Това е сборът между движенията, които знаем и всички останали движения.

Но какво е движение? – Движение е това, което е постоянно във всичко, което съществува.

А кое съществува? – Това, което някога е започнало и някъде ще свърши.

А кое започва? – Започва това, пред което има нещо по-обширно.

А кое ще свърши? – Ще свърши онова, над което има нещо, което трябва да продължи.

Атанас Пацев, Дневници, 24 декември 1980, Тетрадка №4

Събитието е организирано с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура”.

Видео разговор за изложбата на Атанас Пацев в Арте – 27.05.2022 с Красимир Илиев и Чавдар Попов.

въпреки.com за Атанас Пацев

vesti.bg за изложбата