Атанас Пацев /1926-1999/
живопис
27.05.-10.06.2022
Видео разговор за изложбата на Атанас Пацев в Арте – 27.05.2022 с Красимир Илиев и Чавдар Попов.
На 27 май се навършват 96 години от рождението на един от най-ярките български художници – Атанас Пацев. Макар и формално това стана повод да открием камерна изложба в памет на този силно експресивен автор – „Няма друг български художник, който да съчетава с такъв самоубийствен диапазон на чувствата щастието от безграничната вяра и ужаса от съзнаването на нейната утопичност.“/Красимир Илиев, 2018/.
Изложбата е организирана със съдействието на наследниците на Атанас Пацев и частни колекционери. Експозицията включва периода, в които оценката на художника варира от крайно отричане и възторжено одобрение /от 60-те до 80-те години на миналия век/. Едни от най-значимите му постижения са в областта на портрета /показваме портрети на момичета, автопортрети и др./ – изложените картини са от 60-те и 80-те години, както и пейзажи от Пловдив, Созопол, Карланово и др. – от 70-те години на XX век. Изложбата няма претенция за ретроспекция, но е представителна извадка от неговото творчество и едно събитие, което напомня за личностите в българското изкуство, които оставят дълбока следа в съвременната култура. От 1980г. почти до смъртта си Атанас Пацев изписва 94 тетрадки – дневници. Ето малка част от тези сентенции за изкуството и живота:
Към Изкуството се пристъпва с цялото същество. Цялото внимание, цялото време, всичките сили са необходими, но не са достатъчни. Животът трябва да се прежали. Животът е нужен и като гаранция, и като доказателство пред самия себе си, че няма нищо над изкуството, че изкуството е (станало) погубваща и раждаща страна, единственият отговор за въздуха, който дишаш. Дали това творчество е нужно на другите, дали има стойност, смисъл, бъдеще, това са безсмислени въпроси.
Атанас Пацев, Дневници, 20 октомври 1981, Тетрадка №7
Къде е началото? – Началото е преди нас.
Кога е краят? – Краят продължава след нас.
Какво сме ние? – Ние сме върхът между началото и края.
Какво е преди нас? – Животът.
Какво е след нас? – Смъртта.
Какво сме ние? – Ние сме разумът.
Какво е разумът? – Разумът е мост между живота и смъртта.
Какво е животът? – (Животът) е капка роса, (паднала) върху земята и поглеждаща небето.
Какво е смъртта? – Смъртта е край, за да продължи животът.
Какво е човекът? – Човекът е движение.
Какво е движение? – Човешкото движение.
Какво е човешко движение? – Човешкото движение е равновесие от всички движения.
Какво е всички движения? – Това е сборът между движенията, които знаем и всички останали движения.
Но какво е движение? – Движение е това, което е постоянно във всичко, което съществува.
А кое съществува? – Това, което някога е започнало и някъде ще свърши.
А кое започва? – Започва това, пред което има нещо по-обширно.
А кое ще свърши? – Ще свърши онова, над което има нещо, което трябва да продължи.
Атанас Пацев, Дневници, 24 декември 1980, Тетрадка №4
Събитието е организирано с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура”.
Видео разговор за изложбата на Атанас Пацев в Арте – 27.05.2022 с Красимир Илиев и Чавдар Попов.