Фабрика Вулкан – свободна територия
Изложба в три части – Петъо Маринов, Георги Лечев и Милко Божков
графики, живопис
10 ноември – 10 декември 2015
Галерия АРТЕ организира серия от изложби по случай 40 години от създаването на емблематичната група Вулкан. Припомняме за силните години на българската графика, за създаването на петото Европейско международно биенале във Варна, показваме графики от 80-те години на художниците образували ядрото на фабрика Вулкан – Стоимен Стоилов, Ванко Урумов, Петьо Маринов, Георги Лечев и Милко Божков. Успоредно с това следват 3 изложби с живописни творби от последните две години – зрителят може да направи паралел от началото на техния път и постигнатото днес. След представената бяла живопис на Петьо Маринов, следват слънчевите морски пейзажи и натюрморти на Георги Лечев – откриване 17 ноември 2015 и най-новите живописни приказки на Милко Божков – от 02 декември 2015. Какъв път са извървели тези талантливи момчета за 40 години, как са преминали през времето и как са успели да останат все така любимци на зрителите и професионалистите?
Гергана Борисова, ноември 2015
„През 1975 г. във Варна, една стара сграда от тридесетте години на ХХ век, останала тогава в самия център на града, се превърна в база на художниците и в едно от най-добрите графични средища у нас. Всичко това разбира се, не прави от само себе си тази „свободна територия на изкуството“, наречена по-късно Фабрика Вулкан, в която група млади графици и художници, между които Стоимен Стоилов, Георги Лечев, Ванко Урумов, Петьо Маринов, Милко Божков, Венцислав Антонов, се поселиха, ремонтирайки я, създавайки първите ателиета и обединявайки около себе си останалите. И въпреки различната щудираност, част от тях бяха завършили във Велико Търново, други в София, трети, присъединили се малко по-късно към тях, като Димитър Трайчев – в Москва, те бяха едно обединение, постигнато благодарение на изключителните професионални и лични качества на своя лидер Стоимен Стоилов. Този, който със своята толерантност, организационна гъвкавост и контакти, успя да консолидира разноликите, експанзивни и в много случаи абсолютно непредвидими като реакции и изяви варненски художници, да ги импулсира в създаването на петото в Европа международно графично биенале, събрало най-добрите в тази област от света, и не без значение да допринесе за митологията, създала се около Фабрика Вулкан. Не случайно битката около нейното оцеляване в началото на 90-те години предизвика така силни реакции от страна на самите художници и на гилдията въобще.
„Вулкан беше явление. Истински „вулкан“ в художествения живот на България по онова време. Много автори се изградиха като имена и стилистика именно там. Вулкан беше творческа лаборатория за обмен на идеи, смисъл и вяра в изкуството“/Стоимен Стоилов/
„Познавам художници, които целуваха асфалта, влизайки във Вулкан. Това беше свободна територия.“ /Димитър Трайчев/
„ Ако не беше Вулкан и Клубът никога нямаше да станат биеналетата по графика във Варна.“ /Жоро Лечев/
„Вулкан не може да бъде преместен. Вулкан не може да бъде създаден отново другаде. Вулкан е обител, която трябва да бъде опазена.“ /Ванко Урумов, 9.04.1992 г./
„Останаха едни грозни боклуци, след един красив живот“ /Милко Божков/
А какво е станало днес с момчетата от фабрика Вулкан, с тези млади в 70-те и 80-те години художници и графици, как минаха те през годините и каква е цената на компромиса за оцеляването им днес, след загубата на този център на изкуството, реституиран след 1992 г. и сравняван в онези години с френския Бобур?
Отговор на този въпрос се опитва да бъде даден от Галерия Арте, която предприема серия от изложби на част от ядрото художници и графици на фабрика Вулкан. Първата проява ще е на 10 ноември, когато с една ретроспекция на графики, направени в началото на 80-те години, на Стоимен Стоилов, Ванко Урумов, Георги Лечев, Петьо Маринов и Милко Божков и със самостоятелна изложба на Петьо Маринов, на любителите на изкуството ще се даде възможност да преценят направеното в началото на техния път и тяхното развитие днес. Ранните графики са освен в малък формат, но са показани и силните им експерименти в областта на големия формат, в който личи смелото използване на цвета в диапазона от директната експресия до лирична интерпретация на сюжета, подкрепени с умело използване на различните графични техники.
Днес част от тях работят предимно в областта на живописта. Такива са новите платна, които Петьо Маринов показва в Галерия Арте и в които, под влиянието на съвременните аудиовизуални средства и френетичен живот, композициите са динамични и разпокъсани, носещи новия ритъм на живот, в отличие от неговите камерни и особено привлекателни в ретро стил интимни гравюри от началото на 80-те години, които също ще видим в Галерия Арте.“
Аксиния Джурова, ноември 2015