МИЛКО БОЖКОВ
акварели
от 9 до 25 април 2019
„Преди няколко години‚ Галерия Арте ме изненадаха с покана за изложба на Стоян Цанев – „В чест на Милко“. Стоян не беше разточителен на приказки, послания и публично споделени емоции. Шегувайки се му обещах, че и аз ще направя изложба в негова памет.
-Ааа! -Грешка, Стояне, в твоя чест, разбира се!
Уви. Грешката стана вярна. Трябвашe изложбата да е съвместна. Но не е.
Не е и в памет на Стоян.
В чест на Стоян е.“ /Милко, април 2019/
„Благодарна съм за възможността да споделя щастието от личното ми общение с двама изключителни творци, които имам привилегията да нарека свои приятели. Неизразимо е усещането за уникалност на единението от съзидателна мощ, аристократизъм, безкомпромисен естетически максимализъм и извисен духовен и интелектуален обмен между Милко Божков и Стоян Цанев, което сякаш надминава установените времево-пространствени граници. Те изпълваха и насищаха до предел споделената тишина, както и неведнъж впрягаха в безпрецедентен общ съзидателен устрем творческите си натури. Задават най-висока мярка и изпълват пределно със съдържание понятията приятелство и творчество и утвърждават нов мащаб като духовен мироглед и нравствен максимализъм.
Позволявам си да споделя кратък фрагмент от наш разговор, проведен по време на съвместно пътуване:
- Милко, какво има след края?
- Не знам, Стояне.
- Каквото и да е, времето и общуването тук с вас двамата не ми беше достатъчно и искам да продължи, но вече безгранично.
Миговете мълчание между изреченията сякаш отмерваха вечността. Това беше от онази изпълнена тишина, в която общуването е толкова наситено и казва толкова, колкото словото в никоя своя форма не би могло да изрази. В това магично единение сякаш бе даден обет пламъкът на приятелството и взаимността никога да не угасне.
Уви, Стоян твърде скоро пое към вечността, онази така непонятна и болезнено раздираща за нас неизвестност, но ни подари миг от нея чрез безценните духовни достояния, надхвърлящи границите между материално и нематериално, остави творби, даващи облик на неназовимото, а за тези от нас, които имахме привилегията да споделим красивия дар на неговото приятелство, остават и много мисловни диалози, които да проведем с него и в бъдеще.
Милко по най-достойния начин продължава да овеществява в пространството на зримите неща споделените духовни стремления и успява да превърне едно привидно отсъствие в присъствие.
Благодаря ти, Милко, за щедрите духовни дарове, които споделяш с нас!“
Елица Терзиева – откриване Галерия Арте