Йордан Кацамунски, живопис, 20.11.-08.12.2020

Йордан Кацамунски

/1943-2015/

Изложба живопис по повод пет години от кончината на художника

от 20 ноември до 8 декември 2020

Откриване не се предвижда, вернисаж на 20 ноември 2020, петък, от 16.00 до 19.00 часа, при спазване на всички противоепидемични мерки.

„Живописта на Йордан Кацамунски ни връща към ценност, позабравена в съвременното изкуство – съзерцанието. В неговите картини времето тече в някакъв неопределен, забавен каданс, при който не „случването”, а „пребиваването” са от значение за пълноценното разшифроване на образа. Дълбоко спотаените преживявания, неафиширани чрез разказ или фабула, са в основата на структурата на емоционалното възприятие. От особено значение при него е своеобразната аскетика на живописните тоналности. Външно пестеливи, но вътрешно богато и разнообразно нюансирани като тон и фактура, монохромните гами се простират в ограничения диапазон на приглушените, на „минорните” стойности.

Тези качества на живописта на Кацамунски създават особена атмосфера, която сякаш потапя зрителите в някакъв тих, дълбок унес.

Енигматично „затворени” в себе си самотни фигури, смълчани интериори, фино подредени предмети с деликатни цветови и композиционни акценти, безлюдни пейзажи, в които оголените силуети на дърветата са композирани в някаква ненатрапчива, но осезаема ритмика, са сред предпочитаните пластически мотиви на автора. Изразността на картините изявява черти и внушения от Сецесиона, но едновременно с това съдържа в себе си е нещо от финеса и от аромата на далекоизточната тушова живопис.

Йордан Кацамунски е художник с определен, категорично разпознаваем индивидуален почерк, който придава на неговите творби неповторимо своеобразие и очарование.“

Проф. Чавдар Попов, ноември 2020

„Дълбоко хармоничен и изтънчен до болезненост, светът на Йордан Кацамунски е солиден и структурен в деликатната си, ненатрапчива пластичност, постигнат като някаква неръкотворна материя, благословена от душата на създателя. Живопис, която започва като че ли отвъд реалното – там където завършва определеното и започва духовното. Във време, в което деликатните чувства не са на мода, Йордан Кацамунски успя да запази и съхрани вродената си душевна чистота, превърна болката в красиво човешко усилие, нощта – в пространство на духа, картината – в тишина, която има всичко – и вик, и сподавен стон, недоизказани истини, безкрайни бездни и много, много човечност.

Акад. Светлин Русев, март 2013

БНТ1, интервю с проф. Ивайло Мирчев за изложбата

Юрий Дачев и проф. Чавдар Попов за изложбата на Йордан Кацамунски в Арте

БНР, АртЕфир интрвю с проф. Ивайло Мирчев за изложбата

BGNES за изложбата

В-к Монитор за изложбата

vesti.bg за изложбата

В-к 24 часа за изложбата

impressio.dir.bg за изложбата